Галерия за съвременно изкуство в общ ансамбъл с паметника "1300 години България" на НДК, София
проекта е сред номинираните в "Софийски архитектурен салон 2011"
Информация за проекта
Галерията се намирав центъра на София, в
непосредствена близост до „Национален дворец на културата“ и пред паметника "1300години България", построен през 1981г. Новата сграда е включена в един общ
ансамбъл с паметника.
Тази тема беше изключително интересна за мен, а надявам се и за вас, тъй като търси решение на отдавна наболелия проблем свързан със занемареният монумент в центъра на София.
Преди да започна да търся решение обаче, аз предварително си отговорих на 3 основни въпроса, на които бих искала да отговоря и на вас:
Преди да започна да проектирам аз предварително си отговорих на 3 основни въпроса:
ЗАЩО, КАКВО И КАК
ЗАЩО да има намеса в тази среда?
Отговорът е защото съществува реален проблем, отбелязан на всички обществени равнища. На развнищесто на институциите, общественото мнение и медиите.
Позициите по въпроса са 3:
1. Премахване на паметника
2. Възстановяване на паметника
3. Адекватна намеса, която да потърси решаване на противоречията
1-вата намирам за недопустима
2-рата за недостатъчна, тъй като не решава очерталия се с годините проблем свързан с противоречията в общественото мнение, които буди паметника.
3-тата намирам като предизвикателство и възможност за облагородяване на мястото и подобряване на градската среда.
В подкрепа ще отбележа, че в продължение на 30г. паметника не е получил еднозначна оценка и едва ли ще полчи. Разглеждала съм множество мнения – консервативни отхвърляния, не до там рязки, но все пак негативни мнения, както и положителни на хора от всякакви възрасти – няма единство по въпроса и никога не е имало. Това предполага възможност за непрекъснати идеи...
КАКВО?
С оглед на целите и възгледите си, съм си поставила 2 приоритета:
1 – за сметка на пасивното съзерцаване, създаване на ново свободно движение в което паметника да участва, това би отговорило на всички критики за агресивност на неговите форми (студенина, остри ъгли и т.н.)
2 – намиране на приемлива функция, която да оправдае както създаването на атмосфера и хуманизиране на пространството, така и неговата използваемост и възвръщаемост на разходите.
T. e. – удовлетворяване както на обществените нужди, така и на търговските.
Мястото е не само централно за столицата ни, но и културна му стойност е неоспорима зареди Националният дворец на културата. Затова мислейки
за функция смятам, че един не голям обем на галерия за съвременно изкуство, включен в общ ансамбъл с паметника и разработване на средата около него би се приел добре, би облагородил цялостно средата и би спомогнал за качеството на обитаване на това пространство.
Цялото пространство около паметника е моделирано по съвременен начин, добавен е потънал в земята нов градски площад, чрез който се прави функционална връзка не само с паметника, а и с лятната кино сцена, направена съвсем скоро по проект на арх. Тодор Булев.
Новата сграда е галерия на съвременното изкуство, но това не е типичната галерия, а по-скоро многофункционален обект с характерни черти близки до: музея – експозиция, художествена галерия на свободен достъп и галерия с търговска цел – всичко събрано в едно, както и допълнителни дейности – голяма зала която предлага 230 места, подходяща за конференции и даване под наем и кафе с 60 седящи места. Идеята е за богат концептуален избор и заинтругуване на различни инвеститори към тази идея, собствеността би могла да бъде смесена – публично частно партнъорство или пък с участие на спонсори.
КАК?
На този въпрос отговарям с малка сграда, в по-голямата си част ситуирана под земята с открит, потънал в терена градски площад, от който започва надземният обем, влизащ в общ ансамбъл с паметника „1300 години България“ на Валентин Старчев.
Преди да се намеси в такъв вид среда архитекта трябва добре да се запознае с пройзхода й. Това направих и аз, не само като се срещнах със скулптора. С помоща на много писмени и снимкови материали аз се върнах назад във времето от което произхожда паметника - време на статични паметници които си приличат много - пиедестал и на него фигура на определен човек или група хора.Те са и съвсем разбираеми за публиката, тъй като посланието се носи изцяло от фигурите. Изведнъж се появява „1300 години България“ като опит за разчупване на стереотипа, за съжеление неразбран. Всички знаят по-нататъчната му съдба – лошото строително изпълнение много бързо започва да личи, малко по малко падат голяма част от облицовъчните плочи и металната му конструкция става видима. Тъй като е занемарен се пълни с боклуци и става сборище за наркомани. Упадъкът е спрян през 2001г., когато за посрещането на папа Йоан Павел II зоната около монумента е оградена. От тогава той стои „затворен” и „скрит“ доста дълго време. Това обаче не подобрява състоянието му, напротив - то става все по-трагично. Днес всички „опасни“ плочи са премахнати и той е „открит“ за зрителите. Това обаче не решава проблема. Мястото отчаяно се нуждае от нов и различен подход и осъвременяване.
Паметника има леки препратки към така настойчиво практикуваният днес, в архитектурата по цял свят, стил „деконструктивизъм“ зареди не праволинейната повърхности и усложнената геометрия на формата и това е използвано в негова полза за осъвременяване на пространството в този проект. Скулптора В.Старчев, автор на паметника пък в едно интервю казва, че ако днес трябва да проектира този паметник би го направил с видим метален скелет, какъвто го виждаме днес.
В своя проект аз съм усвоила мястото пред монумента. Паметника е консервиран в сегашният си вид със стърчаща метална конструкция, укрепен и обезопасен за посещения, и именно тези метални елементи са главното свързващо звено между него и новата сграда. Пред него се появява новият стъклен обем на галерията, изцяло забулена в „паяжина“ от метал, но докато новата метална конструкция е в светло сив, към бял цвят, в която слънцето се отразява и блести, метала показващ се от паметника е тъмен и матиран, което ги разграничава един от друг. Основният стъклен обем на новата сграда е наклонен, както са наклонени и металните елементи, а допълнителна динамика по фасадите създават множеството сенки които хварлят те и непрекъснато им менене.
Моята идея не е да конкурирам нова сграда с паметника, а напраотив – да я съчетая с него, търсейки съвършено нов поглед към цялото място. Търсена е естетическа и функционална връзка между паметника и галерията. Галерията е проектирана и ситуирана, по начин, по който да работи в услуга на паметника - внася оживление около себе си и хората вече виждат нея и монумента в обща композиция. Изцяло нова визия и характер на цялото пространство. Пред сгарадата се предлагат, както места за сяданеи срещи, обиколени от меняща се експозиция на открито, така и магазини за арт продукции. Пространството е богато озеленено. Анализа на главните и второстепанни потоци на движение задава параметрите и възловите участъци на новото пространство. Съществена част от решението ми е откритият площад, потънал с едно ниво по-надолу спрямо околното пространство, където е главното място на оживление. Той, заедно с подходите към него и сградата са ситуирани спрямо главните потоци от хора.
За идващите от НДК и бул.”Витоша” - посреща ги широко стълбитеще, отвеждащо към площадното пространство на новата сграда и главният й вход. Разбира се, всички стълби са оборудвани с платформи за инвалиди за да бъде средата общодостъпна. За идващите от от бул.”Фритьоф Нансен” и бул”Патриарх Евтимий” е предвидена друга стълба. Главната комуникация от тази страна, обаче, се осъществява чрез открита рампа, водеща посетителите директно в сградата, където биха могли да изпият чаша кафе или да преминат към разглеждане на експозицията. Функционална връзка мeжду нивото на което е разположен паметника и новата галерия също е осигурена. Осигурен е и достъп към сградата за посетителите на лятната кино сцена,намираща се съвсем на близо чрез тунел,остъклен отгоре. Зареждането на галерията става през отделен вход, раположен така, че да използва и досегашният пропусквателен режим за автомобили определен за мястото. Раздвижени метални рамки по посока на движение към паметника (за идващите от бул.”Витоша” и бул.”Фритьоф Нансен”) „намекват“ на посетителя за това което му предстои да види.
Изследвани са архитектурните силуети на мястото за да се определят допустимите височини и желани изгледи спрямо всички елементи на съществуващото пространство. Замисъла на проектантантите на средата – широките алей с фонтаните водещи към големият обем на НДК и изместеният от центъра им паметник е напълно запазен. Точно пред монумента е и новата сграда, която с нищо не нарушава това, а го допълва. Оформят се два функционални центъра, като главният си остава НДК, а второстепенният става галерията. Търсена е и подходяща пропорция спрямо средата – пропорцията на общият ансамбъл паметник-галерия е равна на ¼ от обема на НДК.
Друго свързващо звено между паметника и новата сграда е преработката на леко повдигнатата предна част от композицията на монумента. Тя е разположена точно между двата обема и присъства като преход по между им. Нейната каменна облицовка е свалена и е замененна с изцяло нова стъклена конструкция, явяваща се като покривно остъкляване на една от залите на галерията. Това дава възможност на минувачите да „надникнат“ в галерията и видяното да събуди интереса им да посетят изложбата.
С влизането си вътре в сградата посетителят попада в главното фоайе с висок таван, от който е предвидено да висят различни пана. То служи като разпределително и от там посетителя би могъл да поеме към самата експозиция в сутерена или да изпие чаше кафе на горният етаж. Той е определен за кафе до което достъп да има всеки, дори и да не разглежда изложбата, чрез директен, самостоятелен достъп по откритата рампа, проектирана като част от разходката на това място.
Цялата експозиция е ситуирана под земята, като по този начин е спечелена голяма експозиционна площ от 2620кв.м.. Предвидено е площта да не бъде разделена на отделни зали, а да бъде едно общо пространство, разделено чрез нива. За функционално ползване и преграждане на нивата също е помислено, като са разработени различни схеми на преграждане и/ или подреждане при конкретни нужди – за различни типове изложби, според конкретния им капацитет, както и отделен пропусквателен режим към тях, за визита на специални гости.
Клиент: Дипломен проект (концептуално предложение)
Етап: Идеен проект
Тази тема беше изключително интересна за мен, а надявам се и за вас, тъй като търси решение на отдавна наболелия проблем свързан със занемареният монумент в центъра на София.
Преди да започна да търся решение обаче, аз предварително си отговорих на 3 основни въпроса, на които бих искала да отговоря и на вас:
Преди да започна да проектирам аз предварително си отговорих на 3 основни въпроса:
ЗАЩО, КАКВО И КАК
ЗАЩО да има намеса в тази среда?
Отговорът е защото съществува реален проблем, отбелязан на всички обществени равнища. На развнищесто на институциите, общественото мнение и медиите.
Позициите по въпроса са 3:
1. Премахване на паметника
2. Възстановяване на паметника
3. Адекватна намеса, която да потърси решаване на противоречията
1-вата намирам за недопустима
2-рата за недостатъчна, тъй като не решава очерталия се с годините проблем свързан с противоречията в общественото мнение, които буди паметника.
3-тата намирам като предизвикателство и възможност за облагородяване на мястото и подобряване на градската среда.
В подкрепа ще отбележа, че в продължение на 30г. паметника не е получил еднозначна оценка и едва ли ще полчи. Разглеждала съм множество мнения – консервативни отхвърляния, не до там рязки, но все пак негативни мнения, както и положителни на хора от всякакви възрасти – няма единство по въпроса и никога не е имало. Това предполага възможност за непрекъснати идеи...
КАКВО?
С оглед на целите и възгледите си, съм си поставила 2 приоритета:
1 – за сметка на пасивното съзерцаване, създаване на ново свободно движение в което паметника да участва, това би отговорило на всички критики за агресивност на неговите форми (студенина, остри ъгли и т.н.)
2 – намиране на приемлива функция, която да оправдае както създаването на атмосфера и хуманизиране на пространството, така и неговата използваемост и възвръщаемост на разходите.
T. e. – удовлетворяване както на обществените нужди, така и на търговските.
Мястото е не само централно за столицата ни, но и културна му стойност е неоспорима зареди Националният дворец на културата. Затова мислейки
за функция смятам, че един не голям обем на галерия за съвременно изкуство, включен в общ ансамбъл с паметника и разработване на средата около него би се приел добре, би облагородил цялостно средата и би спомогнал за качеството на обитаване на това пространство.
Цялото пространство около паметника е моделирано по съвременен начин, добавен е потънал в земята нов градски площад, чрез който се прави функционална връзка не само с паметника, а и с лятната кино сцена, направена съвсем скоро по проект на арх. Тодор Булев.
Новата сграда е галерия на съвременното изкуство, но това не е типичната галерия, а по-скоро многофункционален обект с характерни черти близки до: музея – експозиция, художествена галерия на свободен достъп и галерия с търговска цел – всичко събрано в едно, както и допълнителни дейности – голяма зала която предлага 230 места, подходяща за конференции и даване под наем и кафе с 60 седящи места. Идеята е за богат концептуален избор и заинтругуване на различни инвеститори към тази идея, собствеността би могла да бъде смесена – публично частно партнъорство или пък с участие на спонсори.
КАК?
На този въпрос отговарям с малка сграда, в по-голямата си част ситуирана под земята с открит, потънал в терена градски площад, от който започва надземният обем, влизащ в общ ансамбъл с паметника „1300 години България“ на Валентин Старчев.
Преди да се намеси в такъв вид среда архитекта трябва добре да се запознае с пройзхода й. Това направих и аз, не само като се срещнах със скулптора. С помоща на много писмени и снимкови материали аз се върнах назад във времето от което произхожда паметника - време на статични паметници които си приличат много - пиедестал и на него фигура на определен човек или група хора.Те са и съвсем разбираеми за публиката, тъй като посланието се носи изцяло от фигурите. Изведнъж се появява „1300 години България“ като опит за разчупване на стереотипа, за съжеление неразбран. Всички знаят по-нататъчната му съдба – лошото строително изпълнение много бързо започва да личи, малко по малко падат голяма част от облицовъчните плочи и металната му конструкция става видима. Тъй като е занемарен се пълни с боклуци и става сборище за наркомани. Упадъкът е спрян през 2001г., когато за посрещането на папа Йоан Павел II зоната около монумента е оградена. От тогава той стои „затворен” и „скрит“ доста дълго време. Това обаче не подобрява състоянието му, напротив - то става все по-трагично. Днес всички „опасни“ плочи са премахнати и той е „открит“ за зрителите. Това обаче не решава проблема. Мястото отчаяно се нуждае от нов и различен подход и осъвременяване.
Паметника има леки препратки към така настойчиво практикуваният днес, в архитектурата по цял свят, стил „деконструктивизъм“ зареди не праволинейната повърхности и усложнената геометрия на формата и това е използвано в негова полза за осъвременяване на пространството в този проект. Скулптора В.Старчев, автор на паметника пък в едно интервю казва, че ако днес трябва да проектира този паметник би го направил с видим метален скелет, какъвто го виждаме днес.
В своя проект аз съм усвоила мястото пред монумента. Паметника е консервиран в сегашният си вид със стърчаща метална конструкция, укрепен и обезопасен за посещения, и именно тези метални елементи са главното свързващо звено между него и новата сграда. Пред него се появява новият стъклен обем на галерията, изцяло забулена в „паяжина“ от метал, но докато новата метална конструкция е в светло сив, към бял цвят, в която слънцето се отразява и блести, метала показващ се от паметника е тъмен и матиран, което ги разграничава един от друг. Основният стъклен обем на новата сграда е наклонен, както са наклонени и металните елементи, а допълнителна динамика по фасадите създават множеството сенки които хварлят те и непрекъснато им менене.
Моята идея не е да конкурирам нова сграда с паметника, а напраотив – да я съчетая с него, търсейки съвършено нов поглед към цялото място. Търсена е естетическа и функционална връзка между паметника и галерията. Галерията е проектирана и ситуирана, по начин, по който да работи в услуга на паметника - внася оживление около себе си и хората вече виждат нея и монумента в обща композиция. Изцяло нова визия и характер на цялото пространство. Пред сгарадата се предлагат, както места за сяданеи срещи, обиколени от меняща се експозиция на открито, така и магазини за арт продукции. Пространството е богато озеленено. Анализа на главните и второстепанни потоци на движение задава параметрите и възловите участъци на новото пространство. Съществена част от решението ми е откритият площад, потънал с едно ниво по-надолу спрямо околното пространство, където е главното място на оживление. Той, заедно с подходите към него и сградата са ситуирани спрямо главните потоци от хора.
За идващите от НДК и бул.”Витоша” - посреща ги широко стълбитеще, отвеждащо към площадното пространство на новата сграда и главният й вход. Разбира се, всички стълби са оборудвани с платформи за инвалиди за да бъде средата общодостъпна. За идващите от от бул.”Фритьоф Нансен” и бул”Патриарх Евтимий” е предвидена друга стълба. Главната комуникация от тази страна, обаче, се осъществява чрез открита рампа, водеща посетителите директно в сградата, където биха могли да изпият чаша кафе или да преминат към разглеждане на експозицията. Функционална връзка мeжду нивото на което е разположен паметника и новата галерия също е осигурена. Осигурен е и достъп към сградата за посетителите на лятната кино сцена,намираща се съвсем на близо чрез тунел,остъклен отгоре. Зареждането на галерията става през отделен вход, раположен така, че да използва и досегашният пропусквателен режим за автомобили определен за мястото. Раздвижени метални рамки по посока на движение към паметника (за идващите от бул.”Витоша” и бул.”Фритьоф Нансен”) „намекват“ на посетителя за това което му предстои да види.
Изследвани са архитектурните силуети на мястото за да се определят допустимите височини и желани изгледи спрямо всички елементи на съществуващото пространство. Замисъла на проектантантите на средата – широките алей с фонтаните водещи към големият обем на НДК и изместеният от центъра им паметник е напълно запазен. Точно пред монумента е и новата сграда, която с нищо не нарушава това, а го допълва. Оформят се два функционални центъра, като главният си остава НДК, а второстепенният става галерията. Търсена е и подходяща пропорция спрямо средата – пропорцията на общият ансамбъл паметник-галерия е равна на ¼ от обема на НДК.
Друго свързващо звено между паметника и новата сграда е преработката на леко повдигнатата предна част от композицията на монумента. Тя е разположена точно между двата обема и присъства като преход по между им. Нейната каменна облицовка е свалена и е замененна с изцяло нова стъклена конструкция, явяваща се като покривно остъкляване на една от залите на галерията. Това дава възможност на минувачите да „надникнат“ в галерията и видяното да събуди интереса им да посетят изложбата.
С влизането си вътре в сградата посетителят попада в главното фоайе с висок таван, от който е предвидено да висят различни пана. То служи като разпределително и от там посетителя би могъл да поеме към самата експозиция в сутерена или да изпие чаше кафе на горният етаж. Той е определен за кафе до което достъп да има всеки, дори и да не разглежда изложбата, чрез директен, самостоятелен достъп по откритата рампа, проектирана като част от разходката на това място.
Цялата експозиция е ситуирана под земята, като по този начин е спечелена голяма експозиционна площ от 2620кв.м.. Предвидено е площта да не бъде разделена на отделни зали, а да бъде едно общо пространство, разделено чрез нива. За функционално ползване и преграждане на нивата също е помислено, като са разработени различни схеми на преграждане и/ или подреждане при конкретни нужди – за различни типове изложби, според конкретния им капацитет, както и отделен пропусквателен режим към тях, за визита на специални гости.
Клиент: Дипломен проект (концептуално предложение)
Етап: Идеен проект